Соцът

Маршрутът „Соц“ запознава с архитектурни образци, творби на пластичното изкуство, стенописи и мозайки от 60-80-те години на XX век. Условното название „Соц“ е показател за времето на тяхното създаване – социалистическия режим в България (1944–1989 година), а не белег на архитектурен стил. Въпреки своите „соц“ характеристики, някои от тези сгради имат свои архитектурни аналози в Европа (Англия, Италия, Франция), където са превърнати в паметници на културата и са образци в обществената и жилищна архитектура. В Пловдив има примери, които не отстъпват на световни образци в течението на брутализма, както и примери, подражаващи на преминаващите вече в архитектурата течения като интернационалния стил и конструктивизма, дори експресионизма. Голяма част от българските архитекти от този период са се учили от световните архитекти модернисти в предходните десетилетия и съумяват да изградят един уникален за България стил. Архитектурата на 60-те и 70-те години показва високи достижения във време, когато различното и „прозападно“ мислене се счита за изключително опасно. Представените в маршрута сгради са създадени за обществени, жилищни и ритуални цели. Една голяма част от тях след политическите промени от 1989 г. загубват своята функция поради новите нагласи на обществото и днес ще ги намерите опустели и преустроени. Същевременно не трябва да се подценява фактът, че голяма част от „социалистическото“ строителство носи негативните унищожителни характеристики на периода. За да бъдат построени много от сградите в маршрута, са били разрушени еднофамилни къщи, собствениците са изселени в крайни квартали, тяхната съдбата и съдбата на техните поколения е променена, разместени са социални пластове. Голяма част от притежателите на имоти, които са съборени за целите на новото строителство, принудително са превърнати в обитатели на панелни комплекси, които и до днес са спорни архитектурни наследства на социализма. Маршрутът няма за цел да предизвика „соц-носталгия“, а да развие урбанистично любопитство към града като жив организъм, като място на социални, политически, идеологически и естетически промени, разпознавани в неговата визия.